Фотографският образ като храна

Гостувах на поета Борис Христов и той ми разказа как преди години е видял снимка в списание,която изключително му харесала. Отрязал я, рамкирал и сложил в чекмеджето на бюрото си.

Борис Христов

Мине, не мине време и я изважда и се въодушевява отново, като я разглежда.

Такова отношение към образа е истинско, зрителят се храни с образа. Удоволствието е част от възприятието.

Човек не изпитва същото като е пред екрана. Там като видиш картинката и бързо ти се иска да минеш на следващата.

Борис Христов се качи в стаята и извади снимката от чекмеджето, показа ми я.

Държеше я толкова изразително, че помолих да го снимам и така запазих спомена за тази история.